Какво е Пловдив за софиянеца ч.1

Романтика и топло време, ето какво!

Идваш от мъгливата София, а тук – хора пийват кафенце и търсят сянка, толкова е топло през февруари!
Има и истинска пешеходна зона – първо магазини, а после – прословутия Капан!

Носят се и легенди за някаква знаменита култура, толкова знаменита, че масово, ние, софиянци, гласувахме за Пловдив ЕСК 2019. Свикнете вече, ЕСК означава Европейска столица на културата, личи си, че не сте от тук!

И дойде една софиянка да живее в Пловдив – ей тъй, за опит, като на курорт….

Обикновена, чак интроверт, че и счетоводителка по професия – от тия, дето вярват на думата, на часа, на закона…. само че приликите свършват до тук.

Същата тази размахва знамето на свободното образование и остави детето сао да си избере училището. След шума на Демократичното и отхвърлянето на една занималня, където отново се сблъскахме с присъдата „не играе като нас“ намерихме тих пристан и добър прием в малкото общество на Общност за свободно образование. Тук той е себе си. Ура, точка за нас!

Но мисълта сега е какво правя аз – и то е професионално. Аз, интровертът, свикнала ей така да си харесвам филм или театър и да излизам от вкъщи, когато имам възможност? Имам ли избор? Нещо по-различно от палячовщини и повърхностни комедии дали се играе на сцената на Драматичен театър Пловдив?
А да ви изредя ли кои бяха арт филмите, които изгледах в Lucky Дом на киното?
Гледах чак „Чувствам се добре“, разберете, след него дълго няма да стъпя в кино, не се чувствах добре, че само това е останало по кината и не съм имала избор….
Но най-вероятно хората, съставящи програмата на това арт кино си знаят публиката.

Няма нищо, ще дойде лятото….. и ще се развихрят култур-гейтовете, на които сега им е студено/ навън е 15 градуса, за Бога/ Не се интересувам чак толкова от кампанийната ЕСК, а от автентичността.
Дано да открия късчета от нея сред здрача на масово непретенциозния вкус на съвременния пловдивчанин.

Какво значи „различен“ според децата? А според нас?

IMG_1527

„Той не си играе като нас“ или пък „Той не яде месо“.

Детски притеснения. Не бих се връзвала. Докато не разбрах, че зад тях стоят думите на родителите.

Умни, сърдечни хора, с които общувам често. Тайно имат норма за „един от нас“.

Не е съзнателно, бас държа. Ако в групата деца имаше чернокожо момченце, те много старателно щяха да обясняват на децата си, че да си с различен цвят на кожата е нормално, приемливо и децата трябва да свикнат с това, защото детето е такова и няма как да е друго. Обаче това дете не спи следобед, без да е цветнокожо. Как може?

Скъпи възрастни….. Цял живот се боря за правото да съм различна. Себе си, нищо кой знае какво, уверявам ви. Знам какво е да те набележат. Израстнах през социализма с всичките му смешни опити за уравниловка – косата да не стърчи, дрехите да са еднакви. Хич пък да не говорим за случайни изцепки от съседи „мръсна еврейка“. В училище това не го знаеха. Не съм с „различна“ фамилия, както е била майка ми в нейното детство. Нея пък изобщо не питайте колко е мъчително да стърчиш като пиронче в общество, което не търпи подобно нещо.

Та да се върнем в нашето си, духовно и демократично време. Всички носим несъзнателни, но изключително дълбоки отпечатъци от миналото в себе си.
Молбата ми е да ги осъзнаем. Да можем да се погледнем отстрани и на всяка крачка да си повтаряме „Допускам ли различието“.

Да си различен, означава да имаш свой собствен ритъм на живот. Свои интереси и страсти. Свои чувства.

Какво по-хубаво от това?

 

За спането на земята

„Спането направо на земята (ех, хубавите дремки върху одеялцето под сянката на дърветата… толкова зареждащи) или ходенето боси ни уравновесява енергийно, тъй като свободните електрони от земната повърхност ни обсипват и ни синхронизират със същите нива на потенциал и енергетичен заряд на Земята. Това балансиране ни носи много ползи на всички нива: физическо, емоционално и умствено.“

Източник: Земя на заем

Из „Детето и играта“ , Франсоаз Долто, юли 1978 (публикувано в „Основни етапи на детството“, изд. Колибри 2009 г.

„… Всяка игра е посредник на желания, носи удовлетворение и дава възможност те (човешките същества) да бъдат изразени пред другите в споделени игри.

В тази връзка трябва да отделим специално място на игрите с вода, пясък, пръст и на игрите за запълване, изсипване и ровене с разни съдове.

Става дума не само за игри във водата (при които детето е обект на самата стихия), но и също на игрите с вода, в които край кофата или легена детето е господар на чешмите или на другите управляеми водоизточници. След възрастта на прохождането няма детско напрежение или изнервяне, което да не отстъпва пред възможността детето да играе на свобода и да се потопи в магията на тази течност – синоним на живота, преминаваща между пръстите и течаща от чешмите, чиято технология то открива. Когато играе с водата, край която остава с часове сред малки предмети и съдове, може да се каже, че то всъщност се зарежда с живот и ден след ден развива своята интелигентност благодарение на задачите, които тя му поставя – нейната плътност, плаващите и потъващите предмети.

Много е учудващо, че голяма част от майките се страхуват от тези толкова полезни игри, сякаш те крият всевъзможни морални отклонения или прословутото „настиване“. Напротив, дори да се забавлява със студена вода, стига да е с предпазна престилка и дръпнати ръкави, детето е в такова оживление, че е напълно загрято, макар да не играе в затоплена стая. Толкова много зимни ринофарингити са излекувани по този начин, за изненада на майките, които виждат как другите деца играят и все пак не смеят да позволят това и на своето.

Игрите с въздуха, друга основна стихия, са по-трудни да описване, като изключим надуваемите балони. Що се отнася до игрите с огъня – те са опасни и е важно детето да усети опасността и да знае как да избягва риска. Понякога четири-пет годишни деца, сами или в групи, които не са били научени да се пазят, а огънят само им е бил забраняван, могат да изпаднат в такова очарование и изкушение от играта с него, че тя за жалост рискува да се окаже фатална за тях.“