За спането на земята

„Спането направо на земята (ех, хубавите дремки върху одеялцето под сянката на дърветата… толкова зареждащи) или ходенето боси ни уравновесява енергийно, тъй като свободните електрони от земната повърхност ни обсипват и ни синхронизират със същите нива на потенциал и енергетичен заряд на Земята. Това балансиране ни носи много ползи на всички нива: физическо, емоционално и умствено.“

Източник: Земя на заем

Из „Детето и играта“ , Франсоаз Долто, юли 1978 (публикувано в „Основни етапи на детството“, изд. Колибри 2009 г.

„… Всяка игра е посредник на желания, носи удовлетворение и дава възможност те (човешките същества) да бъдат изразени пред другите в споделени игри.

В тази връзка трябва да отделим специално място на игрите с вода, пясък, пръст и на игрите за запълване, изсипване и ровене с разни съдове.

Става дума не само за игри във водата (при които детето е обект на самата стихия), но и също на игрите с вода, в които край кофата или легена детето е господар на чешмите или на другите управляеми водоизточници. След възрастта на прохождането няма детско напрежение или изнервяне, което да не отстъпва пред възможността детето да играе на свобода и да се потопи в магията на тази течност – синоним на живота, преминаваща между пръстите и течаща от чешмите, чиято технология то открива. Когато играе с водата, край която остава с часове сред малки предмети и съдове, може да се каже, че то всъщност се зарежда с живот и ден след ден развива своята интелигентност благодарение на задачите, които тя му поставя – нейната плътност, плаващите и потъващите предмети.

Много е учудващо, че голяма част от майките се страхуват от тези толкова полезни игри, сякаш те крият всевъзможни морални отклонения или прословутото „настиване“. Напротив, дори да се забавлява със студена вода, стига да е с предпазна престилка и дръпнати ръкави, детето е в такова оживление, че е напълно загрято, макар да не играе в затоплена стая. Толкова много зимни ринофарингити са излекувани по този начин, за изненада на майките, които виждат как другите деца играят и все пак не смеят да позволят това и на своето.

Игрите с въздуха, друга основна стихия, са по-трудни да описване, като изключим надуваемите балони. Що се отнася до игрите с огъня – те са опасни и е важно детето да усети опасността и да знае как да избягва риска. Понякога четири-пет годишни деца, сами или в групи, които не са били научени да се пазят, а огънят само им е бил забраняван, могат да изпаднат в такова очарование и изкушение от играта с него, че тя за жалост рискува да се окаже фатална за тях.“