Архив на категория: Хрумки на детските площадки

Какво значи „различен“ според децата? А според нас?

IMG_1527

„Той не си играе като нас“ или пък „Той не яде месо“.

Детски притеснения. Не бих се връзвала. Докато не разбрах, че зад тях стоят думите на родителите.

Умни, сърдечни хора, с които общувам често. Тайно имат норма за „един от нас“.

Не е съзнателно, бас държа. Ако в групата деца имаше чернокожо момченце, те много старателно щяха да обясняват на децата си, че да си с различен цвят на кожата е нормално, приемливо и децата трябва да свикнат с това, защото детето е такова и няма как да е друго. Обаче това дете не спи следобед, без да е цветнокожо. Как може?

Скъпи възрастни….. Цял живот се боря за правото да съм различна. Себе си, нищо кой знае какво, уверявам ви. Знам какво е да те набележат. Израстнах през социализма с всичките му смешни опити за уравниловка – косата да не стърчи, дрехите да са еднакви. Хич пък да не говорим за случайни изцепки от съседи „мръсна еврейка“. В училище това не го знаеха. Не съм с „различна“ фамилия, както е била майка ми в нейното детство. Нея пък изобщо не питайте колко е мъчително да стърчиш като пиронче в общество, което не търпи подобно нещо.

Та да се върнем в нашето си, духовно и демократично време. Всички носим несъзнателни, но изключително дълбоки отпечатъци от миналото в себе си.
Молбата ми е да ги осъзнаем. Да можем да се погледнем отстрани и на всяка крачка да си повтаряме „Допускам ли различието“.

Да си различен, означава да имаш свой собствен ритъм на живот. Свои интереси и страсти. Свои чувства.

Какво по-хубаво от това?