Романтика и топло време, ето какво!
Идваш от мъгливата София, а тук – хора пийват кафенце и търсят сянка, толкова е топло през февруари!
Има и истинска пешеходна зона – първо магазини, а после – прословутия Капан!
Носят се и легенди за някаква знаменита култура, толкова знаменита, че масово, ние, софиянци, гласувахме за Пловдив ЕСК 2019. Свикнете вече, ЕСК означава Европейска столица на културата, личи си, че не сте от тук!
И дойде една софиянка да живее в Пловдив – ей тъй, за опит, като на курорт….
Обикновена, чак интроверт, че и счетоводителка по професия – от тия, дето вярват на думата, на часа, на закона…. само че приликите свършват до тук.
Същата тази размахва знамето на свободното образование и остави детето сао да си избере училището. След шума на Демократичното и отхвърлянето на една занималня, където отново се сблъскахме с присъдата „не играе като нас“ намерихме тих пристан и добър прием в малкото общество на Общност за свободно образование. Тук той е себе си. Ура, точка за нас!
Но мисълта сега е какво правя аз – и то е професионално. Аз, интровертът, свикнала ей така да си харесвам филм или театър и да излизам от вкъщи, когато имам възможност? Имам ли избор? Нещо по-различно от палячовщини и повърхностни комедии дали се играе на сцената на Драматичен театър Пловдив?
А да ви изредя ли кои бяха арт филмите, които изгледах в Lucky Дом на киното?
Гледах чак „Чувствам се добре“, разберете, след него дълго няма да стъпя в кино, не се чувствах добре, че само това е останало по кината и не съм имала избор….
Но най-вероятно хората, съставящи програмата на това арт кино си знаят публиката.
Няма нищо, ще дойде лятото….. и ще се развихрят култур-гейтовете, на които сега им е студено/ навън е 15 градуса, за Бога/ Не се интересувам чак толкова от кампанийната ЕСК, а от автентичността.
Дано да открия късчета от нея сред здрача на масово непретенциозния вкус на съвременния пловдивчанин.
За родителството като игра и отговорност 